Когато стане над 28 градуса, озонът опасно се увеличава
Край водата човек диша по-леко
По обяд времето е
най-тежко. Освен, че температурата стига своя пик, въздухът се насища с
положителни йони, които са особено опасни за сърцето. Струпването на тези
положително заредени въздушни частици е причина за повече сърдечносъдови
инциденти инсулти и инфаркти както и за редица други здравословни проблеми.
Йоните всъщност са атмосферни атоми и молекули, които под действието на
електричеството, губят или прибавят по един електрон. Тези йонизирани въздушни
частици се образуват от радиация, космически лъчи, електрически заряди и под
въздействие на ултравиолетовата светлина.
Когато слънцето напече, то загрява като земната повърхност, така и въздуха.
Земята се затопля по-бавно, затова приземният слой въздух се издига скоростно
нагоре. При движението си той среща по-студени въздушни маси. Те се трият едни
в други и при това се отделя и трупа статично електричество, а по-тежките
положителни аерйони падат в приземния слой въздух. Те са причина за редица
оплаквания затрудняват дишането и събуждат всички хронични болести.
Най-опасни са за хората със сърдечносъдови проблеми и нестабилно кръвно
налягане. Частиците вредят и на тези, които страдат от депресия, както и за
болни с астма, подагра, ревматизъм, артрит и синузит.
Когато превали, въздухът се разрежда. Водните частици носят отрицателен заряд,
който има благоприятно въздействие върху всички органи и системи. Човек почва
да диша по-леко и самочувствието му рязко се подобрява. Болките в ставите се
облекчават, а алергиите стихват. Освен това отрицателните йони убиват много
бактерии, затова край водни басейни вирусите и инфекциите се разпространяват
по-трудно.
Щом навън температурата стигне над 32 градуса, озонът във въздуха се увеличава.
Ако той стигне стойност над 180 мкг на кубичен метър, всякаква усилена
физическа дейност трябва да се прекрати. В Германия през лятото на всеки 2 часа
се дават справки за количеството на озон във въздуха. Синоптичната прогноза у
нас не вкючва такава информация, така че съветът е трудно приложим в
практиката, освен ако не се ръководим от градусите.
«Трябва да се има предвид, че при покачване на температурата над 28 градуса,
количеството озон във въздуха рязко нараства. В обширните зелени площи озонът е
още повече, защото и растенията отделят активен кислород. Той дразни дихателните
пътища като хлора и над определени граници е опасен. Този летен феномен е
изучен и с него се обяснява зачестяването на озоновите алергии хрема,
зачервяване на очите, сухота в гърлото. Озонът обостря хроничните белодробни
страдания. Това от своя страна натоварва сърцето. Рискът от стенокардни
пристъпи, ритъмни нарушения и инфаркти се повишава». Горещото време и резките
промени в атмосферата оказват лошо влияние върху вестибуларния апарат и
състоянието на болни с миниероподобен синдром може да се влоши.
Жегата и обилното потене са бич за тези, които страдат от бъбречни и жлъчни
камъни. С потта те отделят много течности и за да избегнат кризата, те трябва
да си ги набавят. Най-полезна за тях е чистата изворна или минерална вода,
билковите чаеве както и прясно изцедените плодови и зеленчукови сокове.
Количеството им трябва да е не по-малко от 2 литра на ден.
ПЪРВА ПОМОЩ
Ако
наблизо няма лекар
В топли летни дни главата
да се покрива с лека памучна или сламена, шапка или кърпа. Излишното прегряване
може да провокира хипертонична криза, главоболие, световъртежи, звездички,
мухички пред очите, натиск в тила, гадене и т.н.
При криза - През 30 минути да се пие сок от картофи. Картофите
се измиват добре и се изцеждат заедно с корите на сокоизстисквачка или през
тензух, предварително настъргани на ситно ренде. Ако имат кълнове да се
издълбаят добре. Не се използват позеленели стари картофи, които са съхранявани
на силна светлина.
- Отвара от листа индрише или корени здравец: Две супени лъжици корени от здравец или 15 листа от индрише се варят в 1 л вода докато течността изври наполовина. Пие се през 30 минути по 50- 60 милилитра. При системно лечение същият чай се пие на 2-3 порции през деня.
- Стъпва се върху плат, напоен с оцет за 5 - 10 минути.
- Да се избягват резките навеждания.
- Да се правят почивки достатъчно често.
- Да се сменят видовете дейност.
При стенокардни пристъпи
Дихателна гимнастика. Тя се прави два пъти дневно по 15 минути. Поема се бавно и дълбоко дъх ( ароматът на индрише, босилек и лимон помагат на белия дроб да се разгърне), задържа се колкото е възможно, бавно се издишва, завършва се с изкашляне, отново се задържа, без да се достига до чувство на задушаване.
Настойка от глог. Три пъти дневно по 20 капки, накапани върху малко
късче хляб, което се дъвче бавно 30 минути преди хранене. При сърдечен
дискомфорт, сърдечни пристъпи- през 10 мин. по 10 капки.
Вана за краката. В кофа с хладка вода ( 37° С ) се натопяват краката
до коленете. Долива се бавно гореща вода, така, че за 15 мин. се достига до 40
- 43°С (търпимо горещо). По желание процедурата може да продължи още 10 - 15
минути. При разширени вени, за да се избегнат опасностите, се загряват ръцете,
които се потапят във вода до лактите. Процедурата има противоспастичен, успокоителен
и сънотворен ефект. Тя може да помогне още при пристъпи на повръщане и стомашно
разстройство.
Не се натоварвайте, дори ако
кръвното е нормално
В градината трябва да се работи, когато стане прохладно.
Ако имате
неотложна работа и сте само за 2 дни на вилата, не работете под слънчевите
лъчи, особено около обяд. При високите летни температури физическото
натоварване е опасно дори за хора с нормално кръвно налягане 120 на 80. Риск
съществува и ако пулсът, в състояние на покой, е в рамките на 60-80 удара в
минута. При повечето възрастни той е над тази граници. При стойности на
кръвното налягане над 140 милиметра на живачния стълб, всяко физическо усилие и
работа в градината през лятната жега са протовопоказни. А в изблик на трудов
ентусиазъм, хора, на които лекарят категорично е забранил да се преумоляват,
героично се борят с плевели, колорадски бръмбари, окопават домати и пипер,
сеят, влачат вода от вадата или кладнеца. Това поведение е толкова характерно
за собствениците на зеленчукови градини, които не са привикнали на
селскостопонски труд, че лекарите са го определили като «вилна болест».
Сърцето обаче често не издържа трудната проверка. Зачестяват и инсултите. По
наблюдения на специалисти при рязкото повишаване на температурата, се
увеличават инфарктите, инсултите, хипертоничните кризи и стенокардните
пристъпи. За да не се стига до инциденти, трябва да се помни, че всяко
прекаляване е вредно и, че вилата е място за почивка, не за себеувреждане.
Безделието също е вредно, а оптималното решение е дозираното натоварване.
