начало
биопрогнози
видео
     
Целулозата засища, без да товари с калории

Целулозата засища, без да товари с калории

Растителните влакна чистят като четка организма отвътре

Баластните вещества, обявени за панацея в диети­те за отслабване, все още стоят в сянката на "силни­те" храни - месо, яйца и мля­ко. Полезните растителни­те влакна, които се съдър­жат само в плодовете, зелен­чуците и зърнените храни, обаче имат куп други зада­чи.

Целулозата, баластните вещества и несмилаемите полизахариди действат като катализатор. Те стимулират обмяната на веществата ка­то помагат за усвояване на храната по най-правилния начин. Растителните влакна преминават през стомаш­ния тракт, без да се усвоя­ват, но работят като "чет­ка". Обират от вътрешност­та отровите, които се 'отла­гат, а като се свържат със солите на тежките метали -олово, живак, цирконий, из­вличат токсините и ги изх­върлят навън. По същия механизъм чистят организ­ма и от лошия холестерол.

И въпреки, че не са из­точник на енергия, те са добра хранителна среда за полезните чревни бактерии и "умеят" да нормализират флората в червата. Ако ли­шим организма от расти­телни влакна, храната започва да се придвижва по-бавно из храносмилателна­та система и вътре се създа­ват условия за ферментация и гниене. Стомахът се раз­дува, червата куркат, а това води до неприятни усеща­ния. Друг ефект от задръст­ването е досадният запек.

Хормонални препарати, лекарства и продължител­но лечение с антибиотици убиват чревната флора. Състоянието е известно ка­то дисбиоза и засяга 90 на сто от хората. На помощ от­ново могат да дойдат расти­телните влакна, които я възстановяват. Те подобря­ват работата на задстомашната жлеза и отделянето на жлъчка.

Приетите с храната рас­тителни влакна задържат вода, набъбват и засищат глада, без да внасят никакви калории. Затова се препоръчват в диетите да отслаб­ване. Ролята им обаче е по-широка. Растителните влакна съдържат ензима фитаза, който помага за пълноценното използване на калция в храните. Нап­ример, овесените ядки са богат източник на калций, но той е във форма, която организмът не може да из­ползва. Когато обаче те се забъркат с пшеничени три­ци и престоят около час с вода, калцият става лесно усвоим. А този микроел мент е важен за костите, преодоляване на ритъми те нарушения на сърце! както и крампите на мускулите.

Прекаляването с баластните вещества обаче не е полезно. Дневното им количество не бива да превишава 25- 40 грама, защото противен случай ефектът обратен - болки, спазми коремът се издува като тъпан.

 При дневна консумация на 30 и повече г фибри рискът от карциноми на млечната жлеза се снижава с 52%. Това е извод на мащабно изследване проведено във Великобритания и  обхващащо 35 792 жени на възраст между 35 до 69 години. 
 
Най- сериозен е защитният ефект на пшеничните фибри и фибрите, съдържащи се в плодовете.

Предполага се, че предпазният ефект на фибрите се дължи:

  1. на неутрализиране на свободните радикали.
  2. предпазване от рязко покачване на кръвнозахарните нива.Предизвиква се от консумация на въглехидратни храни- сладкиши, тестен изделия и пр. Повишената кръвна захар изисква повече инсулин. Повишените количества на инсулин се свързват и с повишен риск от рак.
  3. регулиране нивата на естрогените. 

На 20 години жените имат 10 успешни овулции/годишно, на 40 год.- 2/годишно. Хормоналните съотношения започват да се разбъркват от 30. година. На практика това означава излишък от естрогени= ПМС, интермедиерни кръвоизливи, мастопатии с  усложнения и т.н.

 Съдържание на растителни влакна в 100 г продукт

Продукти

Растителни влакна/ г

Грозде

1,8

Сливи

1,9

Праскови

1,8

Ябълки

2,6

Малини

7,4

Портокали

2,0

Ягоди

2,2

Круши

2,2

 Смокини

18,5

Зеле

2,8

Салата

1,5

Фасул

7,6

Консервиран грах

6,3

Моркови

3,0

Картофи

3,5

Краставици

1,2

Тиквички

0,8

Типово брашно

3,15

 Ръжено брашно

10,5

Трици пшенични

45- 55

КУХНЯТА НА БАБА

Върнете в менюто забравените ръж, пшеница и овес
Въпреки че просото е било основна храна на славяните, в нито една стара или съвремен­на готварска книга, няма да отк­риете рецепти как да го пригот­вите. През зимата вече има раз­нообразни продукти, но плодо­вете и зеленчуците са скъпи. Така че можем да ги заменим с по-евтините зърнени храни ръж, просо, пшеница, гречка, овес, грах, ечемик, леща, царе­вица, които са източник и на бу­кет от витамини и растителни влакна.

Консумацията на максимал­но пречистени храни - бял хляб, бял ориз, рафинирано олио, ли­шава организма от ценни вита­мини и микроелементи. За раз­лика от бялата, кафявата захар например, съдържа достатъчно цинк, който е важен за поддър­жане на имунния статус и пред­пазва зъбите от кариеси, а три­ците на непречистените зърне­ни храни, регулират перистал-тиката и доставят на организма полезните витамини от група В.

Последицаот консумирането на рафинирани храни са зачес­тилите язви, гастрити, колити, заболявания на ендокринната система и на кръвообращение­то. Подобни болести са редки или непознати в Югоизточна Азия и Африка, където хората ядат богати на растителни влакна храни. Африканското племе банту например, въобще не боледува от атеросклероза, която е бич за европейците. Причина за това се оказва лип­сата на магнезий в храната ни. Когато в организма магнезият недостига, синтезътна лецитин се потиска. Именнотой команд­ва обмяната на холестерина и води до атеросклерозата.

Внезапно виене на свят, потрепване на клепачите, лесна умора, главоболие - подсказват, че организмът е "гладен" за магнезий. Другите по-тревож­ни симптоми са аритмия, съп­ровождана често със силна бол­ка, която пронизва гърдите, безсъние, кошмари и нощно по­тене, а сутрин човек се буди уморен. Това отново е резултат на недостиг на магнезий, който
освобождава
от надбъбречната жлеза хормоните на бодростта вечер, а не както е редно рано сутрин около 6 часа. Затова сут­рин се чувстваме уморени, а приливът на сили идва вечер.

Изследвания показват, че ежедневната доза от магнезий трябва да е 350 мг, но на практи­ка ние си набавяме едва полови­ната от нормата В растителната храна количеството му непре­къснато намалява, защото поч­вите се торят с калий, който не е обогатен с магнезиеви соли. А и нашето хранене е бедно на храни, които съдържат ценния микроелемент. Рафинираната захар, която консумираме, нап­ример има 200 пъти по-малко магнезий от своя изходен про­дукт меласата. При меленето житото губи 70 на сто от съдър­жащия се в зърното магнезий. Когато белим картофите, ние сами ги лишаваме от магнезия, който остава в кората. Можем да си набавим ценния микрое­лемент със зърнени храни. Най-много магнезий съдържа макът - 526 мг на 100 г, бобът - 523 мг, соята - 322 мг, пшеница­та -289 мг, булгурът -274 мг, грахът -187 мг, овесените ядки -133 мг. Що се отнася до хляба, избирайте черния, в белия няма и следа от магнезий.  

Какво ни е нужно

 Месечната дажба от це­лулоза, витамини и мине­рали се осигурява от ня­колко евтини продукта, по­носими за всеки джоб.

- 5- 6 кг зърна осигуря­ват нужните минерали и микроелементи.

- 1 литър шарлан, зех­тин или друго растително олио доставя мазнините необходими за хормонал­ния синтез.

- 1 кг чист пчелен мед

- 2 дузини яйца

- 12 кофички кисело мляко

- 5 глави чесън 5- 6 кг зърна

Закуска с просо

 Можем да смелим в обик­новена кафемелачка ръж, или просо, пшеница, гречка, овес, грах, ечемик, леща, ца­ревица. Няколко лъжици от мляното зърно се заливат с хладка вода. След това за 2-3 минути се слагат на котло­на, за да кипнат. След като сместа изстине, може да се добави сметана, стафиди и други сушени плодове. За­куската става по- калорична ако се добави мед, млени орехи, лешници, сусам, слън­чоглед, сушени фурми.

Предлагаме ви една прос­тата рецепта. От пазара се купува просо. Смиламе го в кафемелачка. Вземаме 2-3 суп.  лъжици от смляното зърно и го заливаме с хладка вода. След това го оставяме да заври. Това е една пълноцен­на и съвсем евтина закуска.

 Кашата от просо може да се съчетае с прясно изцеден сок от плодове.

 

Случайно избрани статии